Тортата
Значи аз сладко не ям. Даже и сладолед. Веднъж на десет години я се сетя я не дори и когато тялото ми крещи за сладко. Не ме влече и нямам нужда.Захар в кафето, кока-кола и банани, остатъчния помиярски инстинкт от социализъма са единствения начин да ми влезе нещо сладко в организма.
Обаче оня ден гледам в една сладкарница, аз по сто пъти на ден минавам покрай тази сладкарница ама ей на дойде и ред да я забележа. Точно в центъра на витрината една знойна хубавица, тъмно кафява, ред сметана, ред малинов крем и незвестни на науката съставки и финтифлюшки така еротично ми маха с ръка "Ела Тонди изяж ме", че аз с това добро сърце трамвай не можах да устоя и я купих. Заведох я в къщи.
Инди и Мацинка побързаха да си наврат косматите муцуни колкото да и развалят изящната красота та да ми се облизват после половин ден насреща. Но аз въоръжен с кралски размер лъжица се приготвих за неравната битка.
Лапах, лапах, лапах и пак лапах.
Ами то няма изяждане това чудо. Повече от половината не можах да излапам.
Така не се бях дрогирал от детската градина още. И като ме налегна една зверска дрямка.
Мацинка завалийката едвам ме завлече до леглото хайвана. Те моите котарачета покана за това нещо не им трябва. Похъркахме си така задружно известно време и най-после по време на сън ми светна защо жените са луди по тия работи :)))