Моите котарачета
Когато се задомихме с Мацинка понеже тя ме осинови и я прибрах в къщи, почти две години бяхме заедно по 24 часа на ден. Работех си в къщи и много рядко излизах. От което тя много се разглези и сега вечер като се прибера задължително 5 минутки съм неин защото иначе става страшно, както всеки женен мъж не може да си представи.Първо я потупвам по дупето. После и галя коремчето. Цицките са много важни нали. После я чеша по гушката и зад ушичките.
А тя през цялото време мъркайки ми се оплаква - че цял ден съм я оставил самичка, че не съм и сресал козината както трябва сутринта, че Инди изял месото и за нея останало само сухата храна, че Инди пак разсипал водата от специалната неразсипваема паничка дето им купих от китайците, че кастрираният котарак на съседите е голям фукльо и дебел еснаф, който за нищо не става и т.н и т.н.
После вече идва нейния ред. Аз в началото се опитвах да протестирам, но вече се предадох и се оставям да ми пощи косата и лицето така, че да задоволя високите и котешки стандарти за чистота и красота.
И най-накрая се тупва до мен и заспива щастлива :)))